Какво представлява управлението на уязвимости?

1. Откриване и инвентаризация на активите. Не можете да управлявате това, което не виждате. Започнете, като идентифицирате и каталогизирате всички свои ИТ активи в локални, облачни и хибридни среди. Създайте пълен опис, включително сървъри, крайни точки, мрежови устройства и облачни работни натоварвания. Силното управление на повърхността за атака може да ви помогне да поддържате видимост и да идентифицирате експозиции, като предоставя непрекъснат изглед във всички среди.

2. Оценка и категоризация. След това сканирайте средата си, за да откриете неправилни конфигурации, липсващи актуализации и грешки в кода. Използвайте системи като Често срещани уязвимости и слабости (CVE), за да идентифицирате известни уязвимости, и Common Vulnerability Scoring System (CVSS), за да оцените тяхната тежест. Можете също така да използвате National Vulnerability Database (NVD) за допълнителен контекст и класификация. Тази стъпка ви помага да разберете обхвата и тежестта на уязвимостите, за да можете да реагирате по подходящ начин.

3. Приоритизиране. Не всички уязвимости носят един и същ риск. Управлението на уязвимости, базирано на риска (RBVM), ви помага да се фокусирате върху най-големите заплахи за вашата организация, като измерва както техническата тежест, така и потенциалното бизнес въздействие. Инструменти като Exploit Prediction Scoring System (EPSS) и каталога Known Exploited Vulnerabilities (KEV) могат да ви помогнат да насочите приоритизирането си.

4. Коригиране и смекчаване. След като уязвимостите бъдат приоритизирани, е време да предприемете действия. Това може да включва коригиране на софтуера, актуализиране на конфигурации, изолиране на активи или, в някои случаи, приемане на остатъчен риск, който изисква текущо наблюдение и смекчаване. Автоматизирането на работните потоци за отстраняване, когато е възможно, може да ви помогне да реагирате по-бързо и да поддържате съответствие.

5. Проверка и отчетност. Накрая проверете дали уязвимостите са адресирани, като извършите повторно сканиране на засегнатите активи. Проследявайте ключови показатели като средно време за отстраняване (MTTR) и общо намаляване на риска. Тези резултати ви дават видимост върху напредъка, който можете да докладвате на вашата организация. За текуща информация свържете данните за уязвимости с по-широки системи за управление на информация и събития за сигурността (SIEM), за да корелирате уязвимостите с активни заплахи.

За да управлявате уязвимостите ефективно, е полезно да разбирате типовете слабости, които обикновено се срещат в корпоративни среди. Ето някои от най-често срещаните:

• Уязвимости в хардуера. Грешки във фърмуера или остарели компоненти на устройства могат да изложат вашата организация на атаки. Сървъри, мрежови устройства и IoT крайни точки могат да съдържат слабости, които кибератакуващите могат да експлоатират, ако не бъдат коригирани.

• Уязвимости в софтуера. Непачнатите приложения и неправилно конфигурираният софтуер са често срещани вектори на атака. Експлойти тип уязвимост от нулевия ден – атаки, които се насочват към предварително неизвестна уязвимост, преди да има налична корекция – могат да бъдат особено опасни. Поддържането на софтуера ви актуален и наблюдението за нововъзникващи заплахи чрез оценка на киберриска е от съществено значение за управлението на уязвимости.

• Уязвимости в мрежата. Неправилно конфигурирани защитни стени, отворени портове и несигурни мрежови протоколи могат да оставят системите ви изложени на риск. Редовното сканиране и сегментиране на мрежата намаляват риска от странично придвижване на атакуващи.

• Уязвимости на операционната система. Остарели версии на ОС или липсващи актуализации за сигурност могат да създадат възможности за експлоатиране. Навременното прилагане на корекции за операционните системи е основна част от процеса на управление на уязвимости.

• Грешни конфигурации в облака. Открити storage buckets, неправилно приложени разрешения или неправилно конфигурирани workloads в облачни среди могат да създадат значителен риск.

• Риск, свързан с хората. Служителите в една организация могат да бъдат слабото звено, ако станат жертва на фишинг, използват повторно слаби пароли или пренебрегват най-добрите практики за сигурност. Редовното обучение за повишаване на осведомеността и силните политики за удостоверяване са ключови за намаляването на този риск.

За да управлявате ефективно уязвимости, ви трябват правилните инструменти и технологии на всеки етап от процеса. Тези решения ви помагат да откривате, приоритизирате и отстранявате слабости в локални, облачни и хибридни среди.

• Скенери за уязвимости. Автоматизираните скенери проверяват системите ви за слабости, неправилни конфигурации и липсващи корекции. Те ви помагат да откривате уязвимости, преди кибератакуващите да могат да ги експлоатират.
• Софтуер за управление на корекции. Инструментите за управление на корекциите ви помагат ефективно да внедрявате актуализации на крайни точки и сървъри. Автоматизирането на прилагането на корекции може да намали времето, през което уязвимостите остават без решение.
• Управление на положението на защитата в облака (CSPM). CSPM разрешенията оценяват облачните ви конфигурации за неправилни настройки или нарушения на политики. Те осигуряват видимост върху рисковете в облака и поддържат управление на атакуващата повърхност в множество среди.
• Вътрешна за облака платформа за защита на приложения (CNAPP). CNAPP инструментите осигуряват сигурността на облачно-ориентираните работни натоварвания и поддържат сканиране без агенти. Те допълват CSPM, като откриват уязвимости в облачни приложения, инфраструктура и хранилища.
• Информация за защита и управление на събития (SIEM). Докато SIEM основно се фокусира върху откриване на заплахи в реално време откриване на заплахи и реагиране при инциденти, предоставянето на данни за уязвимости ви позволява да свържете известните слабости с активните събития, свързани със сигурността, и ви дава полезна информация, за да реагирате по-бързо.

Новите инструменти могат да ви помогнат да изпреварите рисковете. Още няколко по-нови инструмента за управление на уязвимости включват:

• Технология за приоритизиране на уязвимости (VPT), която ви помага да насочите усилията за коригиране към уязвимостите, които носят най-голям риск.
• Непрекъснато управление на излагането на заплахи (CTEM), което позволява текущо наблюдение на активността на заплахите и експозицията, като подобрява програмата ви за управление на киберриска от уязвимости.

Тези най-добри практики могат да ви помогнат да засилите стратегията си и да намалите експозицията с течение на времето.

• Поддържайте пълна видимост върху активите. Уверете се, че разполагате с пълен и актуален инвентар на всички активи, включително облачни ресурси, крайни точки и неуправлявани устройства.
• Прилагайте непрекъснато сканиране. Излезте извън периодичните сканирания и наблюдавайте средата си непрекъснато. Това ви помага да откривате нови уязвимости, когато се появят, и да реагирате, преди да бъдат експлоатирани.
• Определете ясно отговорностите и споразуменията за ниво на услугата (SLA). Определете кой носи отговорност за коригирането в отделните екипи и задайте споразумения за ниво на обслужване (SLA) въз основа на тежестта на риска. Отчетността помага да се гарантира, че уязвимостите се адресират навреме.
• Свържете екипите по сигурност, ИТ и DevOps. Ефективното управление на уязвимости изисква сътрудничество между екипите. Когато синхронизирате сигурността с ИТ и DevOps, можете да ускорите коригирането и да намалите триенето в работните си процеси.
• Автоматизирайте работните потоци когато е възможно. Използвайте автоматизация за повтарящи се задачи като сканиране, прилагане на корекции и отчитане. Това позволява на екипите ви да се фокусират върху по-високоприоритетни рискове и подобрява последователността в целия ви процес за управление на уязвимости.
• Комуникирайте риска в бизнес термини. Превръщайте резултатите си за уязвимости в потенциално бизнес въздействие, така че заинтересованите страни да могат да ги разберат и да реагират. Представянето на уязвимостите като риск за операциите, данните или приходите помага за по-бързо и по-информирано вземане на решения.

За да разберете и подобрите ефективността на програмата си за управление на уязвимости, трябва да измервате напредъка. Проследяването на правилните метрики ви помага да откривате пропуски, да показвате стойност и непрекъснато да подобрявате подхода си към управлението на киберриска от уязвимости.

Ето някои ключови метрики за управление на уязвимости, които можете да проследявате:

• Средно време за отстраняване (MTTR). MTTR измерва колко бързо отстранявате уязвимости след като бъдат идентифицирани. По-нисък MTTR показва по-бързи времена за реакция и по-ефективен процес за управление на уязвимости.
• Намаляване на риска във времето. Проследявайте как общото ви излагане на риск намалява, докато уязвимостите се коригират. Това ви помага да разберете дали усилията ви действително подобряват сигурността ви.
• Покритие и видимост върху активите. Измервайте каква част от средата ви се наблюдава и сканира активно. Пропуските във видимостта могат да оставят критични активи изложени, така че увеличаването на обхвата е ключово за намаляване на риска.
• Тенденции в натрупаните задачи за коригиране. Наблюдавайте броя на неразрешените уязвимости във времето. Натрупващите се забавяния може да показват ограничения в ресурсите или неефективност в работните ви процеси за коригиране.
• Процент на критичните уязвимости, отстранени в рамките на SLA. Проследявайте колко уязвимости с висок риск се адресират в рамките на определените споразумения за ниво на обслужване. Тази метрика ви помага да се уверите, че вашият екип приоритизира най-важните проблеми.

Като постоянно проследявате и отчитате тези метрики, можете да подобрите вземането на решения, да съгласувате усилията по сигурността с бизнес приоритетите и да изградите по-устойчива програма за управление на уязвимостите.

Ако изграждате или усъвършенствате програма за управление на уязвимостите, започнете с оценка на текущата среда във вашата организация и идентифициране на пропуските във видимостта, приоритизирането и отстраняването. Преминаването към непрекъснат, базиран на риска подход изисква време, но дори малки стъпки могат значително да намалят излагането ви на заплахи.

За да започнете, се фокусирайте върху следните основни действия:

• Инвентаризирайте активите си. Идентифицирайте всички хардуерни, софтуерни и облачни ресурси във вашата среда. Пълният инвентар е от съществено значение, за да разберете риска си и да подобрите управлението на повърхността на атака.
• Изберете правилните инструменти за сканиране. Изберете инструменти за сканиране и оценка на уязвимости, които са съвместими с вашата среда, включително поддръжка за локални, облачни и хибридни системи.
• Определете ясно отговорността за коригиране. Определете ясна отговорност за отстраняването на уязвимости между екипите. Създайте отчетност, за да не се изплъзват проблемите между отделните дейности.
• Определете споразумения за ниво на услугата (SLA). Определете срокове за отстраняване на уязвимости въз основа на тяхната тежест и бизнес въздействие. Това помага да се гарантира, че критичните рискове се адресират бързо и последователно.
• Започнете с критичните уязвимости. Приоритизирайте първо уязвимостите с висок риск, особено тези с известни експлойти или голямо бизнес въздействие. Този базиран на риска подход ви помага да постигнете осезаем напредък още в началото.

С развитието на вашата програма можете да разширите възможностите си с автоматизация, по-задълбочена информация за заплахи и по-тясна интеграция между инструментите за сигурност. С течение на времето това ви помага да изградите по-проактивен и устойчив подход към управлението на киберсигурността и уязвимостите.

В локални, облачни и хибридни среди решенията за сигурност на Microsoft поддържат управлението на уязвимостите. Управление на уязвимости на Microsoft Defender помага за намаляване на риска с непрекъсната оценка на уязвимостите, приоритизиране въз основа на риска и отстраняване.

Това е част от платформа за Unified SecOps, която свързва управлението на уязвимости и експозиции с откриването на заплахи и реагирането при инциденти, за да осигури по-адаптивна защита в различни среди. Това ви помага да намалите риска от уязвимости и да сте една крачка пред променящите се заплахи.